Анализатор: ДЦК за граждани трябва да бъдат с кратък матуритет

За да се превърнат в реална алтернатива на банковите депозити, държавните ценни книжа (ДЦК), предназначени за граждани, трябва да бъдат с кратък матуритет – една или две години. Именно тези инструменти носят най-нисък риск за инвеститорите. Това заяви Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock.

Според него дългосрочните облигации крият значителни рискове в условия на повишаващи се лихвени проценти. Търпанов даде пример, че увеличение на лихвите с един процентен пункт може да доведе до спад от около 10% в стойността на 10-годишните държавни облигации. По тази причина инвеститорите трябва да подхождат внимателно към подобни инструменти.

Той подчерта, че основното предимство на подготвяната програма за български ДЦК няма да бъде единствено доходността, а улесненият достъп за гражданите. В момента закупуването на държавни облигации от други европейски държави е свързано със сложни процедури, необходимост от посредник, регулаторни изисквания и допълнителни разходи за съхранение и комисиони. При по-малки инвестиции тези такси често намаляват значително крайната доходност.

По думите му държавната инициатива има за цел да намали или компенсира част от тези разходи, като направи инвестицията по-достъпна и икономически изгодна за дребните вложители.

Народното събрание вече е одобрило законодателни промени, които насърчават участието на гражданите на пазара на български държавни ценни книжа. Търпанов отбеляза, че съществува ясна политическа подкрепа за проекта, а между Министерството на финансите, БНБ и представителите на финансовия сектор вече работят съвместни екипи. Очакванията са инструментът да стане достъпен около средата на следващата година.

„Налице е сериозна ангажираност за реализирането на този проект. Това е важно както за държавата, която вероятно ще има нужда от допълнителни източници на финансиране, така и за гражданите, които търсят по-сигурна алтернатива на депозитите с ниска доходност“, коментира експертът.

Според него едно от най-големите препятствия пред успеха на инициативата остава ограничената инвестиционна култура в България. Българските домакинства традиционно предпочитат да държат спестяванията си в банкови депозити или недвижими имоти, докато делът на инвестициите във финансови инструменти като акции, облигации и взаимни фондове остава сравнително нисък. По данни, цитирани от Търпанов, тези вложения представляват между 5% и 15% от финансовите активи на населението – сред най-ниските нива в Европейския съюз спрямо размера на икономиката.