Бюджетната комисия в парламента прие на първо четене промени за въвеждането на ДЦК за физически лица

При обсъжданията в парламентарната бюджетна комисия, бяха разгледани два законопроекта по темата – единият, предложен от ГЕРБ, а другият – от управляващата „Прогресивна България“.

Очаквано, по-голяма подкрепа получи проектът на управляващите, внесен само ден преди заседанието. Макар и да следва сходна идея, той залага значително по-предпазлив подход към реформата. Предложението, внесено от председателя на комисията Константин Проданов и група депутати, беше подкрепено с 19 гласа „за“ и един „въздържал се“, като се предвиждат допълнителни корекции между двете четения.

Проданов подчерта, че оценява работата на предходното управление и предприетите от ГЕРБ стъпки, включително стратегията за предлагане на ДЦК на граждани, която предвиждаше първите емисии още до края на годината.

От БНБ посочиха, че още сега физически лица могат да купуват държавни ценни книжа. По данни на централната банка от началото на годината едва 14 души са придобили такива книжа на обща стойност около 1.5 млн. евро. Според критиците това по-скоро доказва, че настоящата процедура е твърде сложна и практически не насърчава масов интерес.

Проектът на ГЕРБ, свързан с Владислав Горанов, предвиждаше Министерството на финансите да бъде задължено да предлага поне две емисии ДЦК за граждани всяка година, както и създаването на електронна платформа за директни покупки без посредници. Законопроектът обаче не беше приет, като срещу него се обявиха част от депутатите, включително заради идеята облигациите да се продават и чрез пощенските станции.

Заместник-министърът на финансите Методи Методиев също посочи, че пощите не разполагат с необходимия капацитет, а държавата не е готова за толкова активна емисионна политика. Според него по-реалистичен и приложим е вариантът, предложен от „Прогресивна България“.

Техният законопроект е значително по-умерен. Вместо задължителни емисии, финансовият министър ще има право по своя преценка да предлага ДЦК за граждани. Основен канал за продажба остава БНБ, като се допуска участие и на банки и инвестиционни посредници. Предвижда се и възможност за създаване на информационна онлайн платформа.

По време на дебатите Мартин Димитров от ДБ попита в какъв срок би могла да заработи необходимата система. Отговорът на финансовото министерство беше, че това би отнело между 9 и 12 месеца, което според него налага реалистичен старт най-рано в средата на следващата година.

Владислав Горанов отправи критики към прекалено предпазливия подход на институциите. По думите му Министерството на финансите и БНБ се придържат твърде силно към сегашните инфраструктурни модели и не проявяват достатъчно смелост за модернизация. Той даде пример с Хърватия, където подобни решения вече работят успешно.

От своя страна представителите на финансовото министерство и БНБ акцентираха върху надеждността и сигурността на настоящата система, както и върху техническите трудности при евентуална промяна. Според тях именно стабилността на съществуващия модел е ценена от инвеститорите – макар засега те да са едва шепа граждани.